Кой се нуждае от LEI код в България и кога

Ако се питате кой се нуждае от LEI код, отговорът зависи от дейността на юридическото лице, а не само от това, че е регистрирана фирма. Кодът е необходим в определени случаи на отчитане на сделки и деривати; при други правила се използва само ако вече е наличен. Преди да заявите нов код, проверете дали дружеството няма съществуващ LEI.

Какво означава това за България

За българско дружество отправната точка е идентификацията му в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Издателят на LEI сверява данните за юридическото лице с регистъра чрез неговия ЕИК. Затова при подготовката на заявката проверете дали данните, които предоставяте, съответстват на вписаните за дружеството.

Практическите ситуации са различни. ЕООД, което иска да вложи свободни средства в облигации чрез своята банка, трябва да предостави LEI преди сделка, подлежаща на отчитане. Търговско дружество, което ограничава валутния си риск чрез форуърдни договори, попада в обхвата на отчитането на деривати. Софтуерна компания може да получи искане за LEI от банка, която я включва като доставчик в информационния си регистър по DORA. Искането в последния случай не означава, че всяка софтуерна компания е длъжна да има LEI.

Комисията за финансов надзор (КФН) съобщи, че поднадзорните ѝ лица е трябвало да подадат информационния регистър за договорните си отношения с доставчици на ИКТ услуги до 23 март 2026 г. Платформата на европейските надзорни органи е била отворена от 25 февруари 2026 г.; регистри, подадени след 31 март 2026 г., не са се приемали. Срокът КФН да изпрати коригираните регистри до европейските надзорни органи е бил 30 април 2026 г. Това са срокове за регистъра, а не общ краен срок всички български фирми да получат LEI.

За нов код LEIFast предлага заявка чрез формуляра на началната си страница. Според публикуваните цени на LEIFast таксата е 49 € за 1 година, 135 € за 3 години или 195 € за 5 години. Таксата на GLEIF е включена, а данък се добавя, когато се изисква. LEIFast е регистрационен агент на WM Datenservice, акредитиран от GLEIF издател, и не издава LEI самостоятелно.

Кой се нуждае от LEI код: основните случаи

GLEIF – Идентификатор на юридическо лице (LEI) описва LEI като уникален буквено-цифров код от 20 знака, основан на ISO 17442. Всеки код се отнася до едно юридическо лице и е свързан с данни от авторитетни местни източници, които всеки може да ползва безплатно.

• Проверете дали фирмата извършва сделка, която банката или посредникът трябва да отчете.
• Проверете дали тя е страна по дериват или сделка за финансиране с ценни книжа.
• Ако предоставя ИКТ услуги на финансова организация, уточнете какъв идентификатор клиентът изисква за регистъра си по DORA.

Ситуация	Правило	Кой използва или иска идентификатора
Дружество купува или продава финансови инструменти чрез банка или посредник.	MiFIR изисква LEI за идентифициране на клиентите юридически лица при отчитане на сделки. Съгласно RTS 22 посредникът трябва да получи кода преди услугата, която поражда задължение за отчитане.	Инвестиционният посредник получава и проверява LEI на клиента.
Дружество сключва дериват, например валутен форуърд.	EMIR изисква отчитане на деривата; правилата за отчетните данни предвиждат LEI за идентифициране на юридическите лица.	Страните по договора осигуряват отчитането; то може да бъде делегирано.
Страна по сделка за финансиране с ценни книжа.	SFTR изисква отчитане, като форматът включва глобални LEI кодове.	Страните по сделката отчитат данните в регистър на трансакции.
Доставчик на ИКТ услуги за финансова организация.	По DORA финансовата организация идентифицира доставчик юридическо лице с валиден и активен LEI или EUID, а когато са налични – и с двата. За юридическо лице извън Съюза може да се използва само LEI.	Финансовият клиент събира идентификатора за информационния си регистър.

Основанието за сделките с финансови инструменти е Регламент (ЕС) № 600/2014 (MiFIR), член 26, параграф 6. Делегиран регламент (ЕС) 2017/590 на Комисията (RTS 22), член 13, параграфи 2 и 3, уточнява кога посредникът трябва да получи кода и какво проверява: съответствие с ISO 17442, наличие в глобалната база данни за LEI и принадлежност към клиента. На практика дружеството предоставя LEI, преди банката или брокерът да извърши сделката, подлежаща на отчитане.

За дериватите Регламент (ЕС) № 648/2012 (EMIR), член 9, параграф 1, изисква данните за сключването, промяната или прекратяването на договора да бъдат отчетени най-късно на следващия работен ден. Това обхваща финансови и нефинансови контрагенти. Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1860 на Комисията, член 3, определя използването на LEI в отчетите и изисква контрагентът, посочен като първи, и лицето, отговорно за отчитането, да поддържат данните за своите LEI подновени съгласно условията на акредитирания издател.

При сделки за финансиране с ценни книжа, включително репо сделки и заемане на ценни книжа, се прилага Регламент (ЕС) 2015/2365 (SFTR), член 4. За доставчиците на ИКТ услуги правилото за идентификаторите е в Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2956 на Комисията, член 3, параграф 5; DORA се прилага от 17 януари 2025 г. Повече за исканията към доставчиците има в статията за DORA и LEI за доставчици на ИКТ услуги в България.

Кога LEI се използва само ако е наличен

Не всяко споменаване на LEI в нормативен акт създава задължение фирмата да получи код. Разграничението е особено важно при плащанията и проверките на клиенти:

• Регламент (ЕС) 2023/1113 относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви, член 4, предвижда в съобщението за превода да се посочи актуалният LEI на платеца и получателя, когато съществува, или друг наличен равностоен официален идентификатор. Той не задължава дружеството да получи LEI.
• Регламент (ЕС) 2024/886 относно незабавните кредитни преводи, член 5в, параграф 1, буква б), допуска банката на платеца да предложи проверка на получател юридическо лице чрез IBAN и идентификатор като LEI, EUID или данъчен номер. Това е възможност, а не задължение получателят да има LEI.
• Регламент (ЕС) 2024/1624 за предотвратяване на изпирането на пари (AMLR) ще се прилага от 10 юли 2027 г. Член 22, параграф 1, предвижда задължените субекти да събират LEI на клиент юридическо лице, когато е наличен, без да задължава клиента да получи код.

За разликата между проверка на получателя и изискване за LEI вижте и статията за проверка на получателя в България.

Кога фирмата обикновено няма нужда от LEI

Самата регистрация на дружество в Търговския регистър не означава, че то трябва да заяви LEI. Ако не извършва описаните сделки и няма искане за идентификатор от финансова организация, посочените правила не създават общо задължение да получи код. При съмнение дали конкретна сделка или договор попадат в обхвата им, проверете с обслужващата банка, посредника или правния си съветник.

Как да проверите и заявите LEI код за фирма

1. Потърсете дружеството в безплатната публична GLEIF LEI Search. Проверете дали има запис и какъв е статусът му – ISSUED или LAPSED.
2. Ако код вече съществува, не подавайте заявка за нов, без да изясните статуса на записа. Ако искате да смените обслужващия регистрационен агент, разгледайте прехвърлянето на съществуващ LEI.
3. Ако няма съществуващ LEI, подгответе данните на юридическото лице и неговия ЕИК. Според GLEIF – Как да намерите организация, издаваща LEI, можете да използвате всеки издател, акредитиран за юрисдикцията на дружеството, независимо къде се намира той.

След проверката на записа и данните в Търговския регистър, ако фирмата няма LEI и той ѝ е необходим, подайте заявка за нов LEI код. Други разяснения по темата са събрани в блога на LEIFast.